селски бит :: Склеротично

автор: dqdo_pop

Сал куцузи ми съ струпаа върху главата,
два часа търсих де съм сложил училата,
щот бис тях ни моа гледъм нувинити,
пък те де били?! У ръцети ми гуркити.

На пупадията и казаф, чи ги крий,
тя сал дету ни съ фърли да мъ бий.
"Си удъртял и станал къту склирутик,
ма е ут пиениту, алкухулик с алкухулик."

Дубре, чи каза алкухулик, штот забраих-
приди малку сълата ут ряпа си напраих-
ракийкъта ши тряба да си дунеса,
ма де яй скрила пак пруклетата жина?

Обърнаф кухнята, слид туй антрету,
утъраших спалнята, чи и мазету.
Къде ли ни я търсих- няма я и няма,
а...сетиф съ...имъм скрита дамъджана.

Излязаф вънка- тъмну сий на двора.
Прикусих гу бързу, стигнъх ду убора.
Кът влязъф вътри, кузата изврищя,
пугледна лошу със наведини руга.

Идва успяф да фръкна приз вратата
и ету мъ на дворъ пак у тъмнината.
Съм изтукан- типичен лунатик,
що диря тука... учила, жина, алкухулик.

Верну бе, за ракия!
Амин!

Нагоре

Тагове: очила,